Зaнa. Пaпaзини. Двe пoвecти

Zana. Papazini. Kerana Angelova

От автора Керана Ангелова за повестта „Зана”:

Две години след като на бял свят излезе първата ми стихосбирка и бях сигурна, че ще продължа да пиша поезия, един внезапен ден почувствах, че към мен приижда вдъхновение, много по-всеобемащо и неустоимо от онова, което ме караше да изразявам емоцията чрез мерена реч. Нямах понятие какво ще е литературното приключение, което ми предстои – противно на представата ми за епическо писане, не бях подготвена за него. Дори идея нямах за какво бих искала да пиша. По някакъв начин знаех, че ще е за Странджа, за нестинарството, за трагичния път на българите бежанци от Одринска Тракия – родното място на родителите на моите родители. Само това. Появи се едно първо изречение: „Разсъмваше дълго и мъчително.” – и последната дума в него се оказа ключът, кодът към повествованието, което тръгна да се пише сякаш само за себе си. Писах трансово, почти безпомощна да предприема нещо, което да успокои перото ми. Знам, че това не е писателско писане в приетия смисъл. Но знам също, че то постави началото на едно само мое си епическо преживяване на вътрешните ми светове, което остана и през последвалите години разпознаваемо по собствената му литературна кардиограма: тя отчита неравна, неспокойна сърдечна дейност с отчетливи аритмии и твърде малко възможности за спокойни състояния. Какво да се прави – писането наистина е като дишането.