Провансалска кухня и други разкази

Zdravka_provancal_500

„Не буди изненада фактът, че Здравка Евтимова е приемана като водещ автор от средното поколение творци, която се ползва с високо уважение и се радва на многобройни публикации. Прозата й разкрива блестящо въображение, тънък усет към драматизъм и откривателство, умение да създава убедителни описания, както и уникално чувство за форма — как да започне, развие, обогати и завърши разказа. Гласовете на нейните разказвачи са прями, като откровеността им понякога шокира и притежава хипнотично действие. Способността й да живее заедно с героите си върви ръка за ръка с чувството й за хумор. Сетивата й към желанията, които изпитват човешките същества и борбата, която водят, са силно изострени.

Тя е ярко надарен творец. Тя създава разкази, наситени с истина, тя е писател с неистощим дух и талант.“

Професор Елизабет Франк, колеж Bard, САЩ, носител на наградата „Пулицър”

„Здравка Евтимова е сред най-изтъкнатите представители на новата българска литература. Тя спечели вниманието на българските читатели с нейната честна и вълнуваща проза, чиито основни характерни белези са оригиналност и силно развито чувство за хумор.“

Георги Константинов, Президент на българския ПЕН Център

„Творчеството на Здравка Евтимова e медиатор между носталгично-виталния търсещ български дух и динамичния общочовешки дух. Разказите на авторката са съвкупност от образи и светове, които дават на човека основания и надежди за стабилност, ценности и развитие.Убедена съм, че този свеоеобразен поетичен превод на богатството на духа и дълбините на душата ще намери своите читатели и ценители.”

Наталия Николаева — създател и главен редактор на триезичното списание за литература и култура Public Republic

„Здравка Евтимова е сред най-известните автори на художествена проза в днешна България. Нейните творби разкриват дълбоки проблеми на действителността след 1989 г. и представят реалистично изградени характери на хора от различни групи на новото българско общество. Обединяват ги острата наблюдателност на писателката, смелостта да изобличава несправедливостта и моралните недъзи, увлекателно изграденият сюжет и преди всичко — дискретното чувство на съпричастие към съдбата на „малките хора”, попаднали в плен на новите обстоятелства. Интересна и умело написана проза, която те кара да мислиш и след като си затворил книгата.“

Проф. дфн Милена Кирова, Съвременна българска литература, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, България